Искам цветна есен и меко одеяло

Обичам морето, но търся планината...

Харесвам слънцето, но се успокоявам от дъжда...

Отиват ми късите рокли, но се чувствам себе си в дънки и кецове...

Летните любови угасват по- често от другите... Защото есента е за сериозните, а лятото е за фриволните.

Търся се и се намирам в този сезон, където септември ми обещава чай с кардамон и печени кестени в парка.

Мечтая за вечерите, когато по залез ще пътувам в някое прашно такси към театъра на „Раковска“.

Мечтая и да се разхождам с един мъж пред Народния. Както и да го заведа на втория етаж в онази малка библиотека, където ще мога да го целуна и да се почувствам у дома си.

Защото моят дом е в любовта... и в книгите!

След това ще седнем на някоя пейка и ще ядем кехлибарено грозде, купено от пазара „Кирков“.

А после ще ме заведе вкъщи, за да ме изпие като скъп ром и да ме завие с неговото одеяло.

Ако ме слуша, мога да му направя и homemade ketchup или иначе казано- някаква яка лютеница за мазане на сутрешни филийки.

Въобще много неща мога, нищо че съм лигава и руса.

Стига ми само да е есен и да има с кой да слушам шума на фонтаните, както и радио 1 с класическите хитове.

Отстрани погледнато, ставам и за пенсионерка... Ама мисля първо да родя, за да видя дали е вярно, че тогава живота започва отначало...

С две думи- не тъгувайте по лятото! Есента е доста по- вълнуваща, ако разбира се знаете, как да се вълнувате...